19 may 2007, 12:43

Мрачен ден изпълнен със спомени... 

  Poesía
606 0 0
Отново мрачен ден, а аз съм тъй сама.
Гледам през прозореца дъжда,
вали, не спира и улиците са така спокойни.
И иска ми се да съм отново с теб,
но не, ти не ми прости за грешка
незначителна и малка, нима и ти
не си грешил в тоз живот, нима не
 съм човек и нямам право на това.
А ние бяхме тъй щастливи и не
 можехме един без друг и повтаряхме
си колко се обичаме и цял живот ще
 бъдем заедно. Ти не удържа, срещна
друга и ме изостави, сега съм сама,
само със спомени от миналите дни,
тъгувам, плача, викам и се самообвинявам...
Аз ли бях виновна ? Едва ли...

© Азъ Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??