sorris0 (Сюзън Смърт)
176 415
9 сент. 2011 г., 21:54

Мрачно 

  Поэзия » Другая
718 0 0

В безкрайността на самотата ми

се събуди огорчението,

за да каже на тъгата ми,

че дошло е времето...

... да изплувам на брега,

да си поема дъх,

само за да мога след това

да потъна още по-навътре.

Няма светлина в края на тунела.

Слънцето угасна от твърде много дъждове.

И се опитвам да обичам, тъй... някак междувременно,

но паяци са плъзнали по моето сърце.

© Сюзън Смърт Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??