sorris0 (Сюзън Смърт)
176 415
Sep 9, 2011, 9:54 PM

Мрачно 

  Poetry » Other
744 0 0

В безкрайността на самотата ми

се събуди огорчението,

за да каже на тъгата ми,

че дошло е времето...

... да изплувам на брега,

да си поема дъх,

само за да мога след това

да потъна още по-навътре.

Няма светлина в края на тунела.

Слънцето угасна от твърде много дъждове.

И се опитвам да обичам, тъй... някак междувременно,

но паяци са плъзнали по моето сърце.

© Сюзън Смърт All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??