В безкрайността на самотата ми
се събуди огорчението,
за да каже на тъгата ми,
че дошло е времето...
... да изплувам на брега,
да си поема дъх,
само за да мога след това
да потъна още по-навътре.
Няма светлина в края на тунела.
Слънцето угасна от твърде много дъждове.
И се опитвам да обичам, тъй... някак междувременно,
но паяци са плъзнали по моето сърце.