Мрачно

sorris0 (Сюзън Смърт)
176 415

9.09.2011 г., 21:54 ч.

Поезия » Друга

740 0 0

В безкрайността на самотата ми

се събуди огорчението,

за да каже на тъгата ми,

че дошло е времето...

... да изплувам на брега,

да си поема дъх,

само за да мога след това

да потъна още по-навътре.

Няма светлина в края на тунела.

Слънцето угасна от твърде много дъждове.

И се опитвам да обичам, тъй... някак междувременно,

но паяци са плъзнали по моето сърце.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.