13 сент. 2013 г., 21:03

Мрак 

  Поэзия » Любовная
396 0 0

И ето, че денят започва пак

тъй сив, безжизнен, празен.

Минават час след час

и никой вече не е важен.

 

Текат минутите студени,

изпълнени със самота

и само болката усещам,

а после: пустота.

 

Спомен за илюзии разбити

промъква се за миг в скръбта,

а сетне с нови сили тя връхлита,

за да остави само безнадежността.

 

 

 

 

© Ани Хаджиева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??