Мрак
524
0
0
И ето, че денят започва пак
тъй сив, безжизнен, празен.
Минават час след час
и никой вече не е важен.
Текат минутите студени,
изпълнени със самота
и само болката усещам,
а после: пустота.
Спомен за илюзии разбити
промъква се за миг в скръбта,
а сетне с нови сили тя връхлита,
за да остави само безнадежността.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ани Хаджиева Все права защищены
