Мрак

13.09.2013 г., 21:03 ч.

Поезия » Любовна

402 0 0

И ето, че денят започва пак

тъй сив, безжизнен, празен.

Минават час след час

и никой вече не е важен.

Текат минутите студени,

изпълнени със самота

и само болката усещам,

а после: пустота.

Спомен за илюзии разбити

промъква се за миг в скръбта,

а сетне с нови сили тя връхлита,

за да остави само безнадежността.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.