13.09.2013 г., 21:03 ч.
Мрак
418
0
0
И ето, че денят започва пак
тъй сив, безжизнен, празен.
Минават час след час
и никой вече не е важен.
Текат минутите студени,
изпълнени със самота
и само болката усещам,
а после: пустота.
Спомен за илюзии разбити
промъква се за миг в скръбта,
а сетне с нови сили тя връхлита,
за да остави само безнадежността.
тъй сив, безжизнен, празен.
Минават час след час
и никой вече не е важен.
Текат минутите студени,
изпълнени със самота
и само болката усещам,
а после: пустота.
Спомен за илюзии разбити
промъква се за миг в скръбта,
а сетне с нови сили тя връхлита,
за да остави само безнадежността.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Ани Хаджиева Всички права запазени
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
