Мрак
523
0
0
И ето, че денят започва пак
тъй сив, безжизнен, празен.
Минават час след час
и никой вече не е важен.
Текат минутите студени,
изпълнени със самота
и само болката усещам,
а после: пустота.
Спомен за илюзии разбити
промъква се за миг в скръбта,
а сетне с нови сили тя връхлита,
за да остави само безнадежността.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ани Хаджиева Всички права запазени
