Мрак

13 sept 2013, 21:03

Poesía » De amor

397 0 0

И ето, че денят започва пак

тъй сив, безжизнен, празен.

Минават час след час

и никой вече не е важен.

Текат минутите студени,

изпълнени със самота

и само болката усещам,

а после: пустота.

Спомен за илюзии разбити

промъква се за миг в скръбта,

а сетне с нови сили тя връхлита,

за да остави само безнадежността.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.