Anivlh (Ани Хаджиева)
2 0
Sep 13, 2013, 9:03 PM

Мрак 

  Poetry » Love
403 0 0

И ето, че денят започва пак

тъй сив, безжизнен, празен.

Минават час след час

и никой вече не е важен.

 

Текат минутите студени,

изпълнени със самота

и само болката усещам,

а после: пустота.

 

Спомен за илюзии разбити

промъква се за миг в скръбта,

а сетне с нови сили тя връхлита,

за да остави само безнадежността.

 

 

 

 

© Ани Хаджиева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??