Мрак и тишина
Бавно убиваш ме сега,
караш ме без глас да крещя,
вопъл на измъчена душа,
обгърната в самота!
Мрак и тишина настана в моя живот сега!
Не чувствам топлина,
не виждам светлина,
искра надежда в тъмната бездна няма за мен сега!
Ти си тръгна и ''сбогом'' не каза дори,
нима не знаеш, че боли?
Нима не виждаш в мене как вали от ''специалните'' сълзи?
Кървави сълзи,изтичащи от едно сърце, което го боли!
Ти мълчиш, това убива!
Тежко е така, жалко е това,
че всичко приключва така!
Бъди щастлив, по пътя си върви!
Но моето сърце продължава да кърви!
Ще изплача тези сълзи, но знай -
забравен никога няма да бъдеш ти!
''Обичам те!'' - крещи сърцето ми.
''Мразя те!'' - съзнанието ми!
Защо така се получава аз не знам,
в живота ми няма вече плам!
Жестока е съдбата - виж как ни раздели!
Дали като мене плачеш ти?
И теб ли те боли?
Но ти мълчиш, не казваш нищо!
Защо? Знаеш ли, кажи?
Животът ти е пълен със лъжи,
но защо отричаш още ти
най-голямата лъжа - че мен мразил си някога?
Кажи ми ти, кажи!?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Анета Боянова Все права защищены
