Бавно убиваш ме сега,

караш ме без глас да крещя,

вопъл на измъчена душа,

обгърната в самота!

Мрак и тишина настана в моя живот сега!

Не чувствам топлина,

не виждам светлина,

искра надежда в тъмната бездна няма за мен сега!

Ти си тръгна и ''сбогом'' не каза дори,

нима не знаеш, че боли?

Нима не виждаш в мене как вали от ''специалните'' сълзи?

Кървави сълзи,изтичащи от едно сърце, което го боли!

Ти мълчиш, това убива!

Тежко е така, жалко е това,

че всичко приключва така!

Бъди щастлив, по пътя си върви!

Но моето сърце продължава да кърви!

Ще изплача тези сълзи, но знай -

забравен никога няма да бъдеш ти!

''Обичам те!'' - крещи сърцето ми.

''Мразя те!'' - съзнанието ми!

Защо така се получава аз не знам,

в живота ми няма вече плам!

Жестока е съдбата - виж как ни раздели!

Дали като мене плачеш ти?

И теб ли те боли?

Но ти мълчиш, не казваш нищо!

Защо? Знаеш ли, кажи?

Животът ти е пълен със лъжи,

но защо отричаш още ти

най-голямата лъжа - че мен мразил си някога?

Кажи ми ти, кажи!?