Бавно убиваш ме сега,
караш ме без глас да крещя,
вопъл на измъчена душа,
обгърната в самота!
Мрак и тишина настана в моя живот сега!
Не чувствам топлина,
не виждам светлина,
искра надежда в тъмната бездна няма за мен сега!
Ти си тръгна и ''сбогом'' не каза дори,
нима не знаеш, че боли?
Нима не виждаш в мене как вали от ''специалните'' сълзи?
Кървави сълзи,изтичащи от едно сърце, което го боли! ...