Шепот и полет се сляха в тревите,
люлка за птици над праг майсторя́,
мостът на залез към мене превит е,
виж го ти, слънцето, пак догоря.
Кой ли с „Върти се!“ Земята ориса?
Слизаш и качваш се, все ненавреме.
От термометри животът го втриса,
и току-виж „с косата“ го вземе.
Спуснах ти стълба, нощта се катери.
Една люлка целува вятъра.
Скри се Луната – древна истерия.
Аз съм спокойна... да не повярваш. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация