Мрак на разсъмване
Шепот и полет се сляха в тревите,
люлка за птици над праг майсторя́,
мостът на залез към мене превит е,
виж го ти, слънцето, пак догоря.
Кой ли с „Върти се!“ Земята ориса?
Слизаш и качваш се, все ненавреме.
От термометри животът го втриса,
и току-виж „с косата“ го вземе.
Спуснах ти стълба, нощта се катери.
Една люлка целува вятъра.
Скри се Луната – древна истерия.
Аз съм спокойна... да не повярваш.
Ще се опитам света да не будя.
Скрит зад ушите, брокатът е ситен.
Ти ме разглеждаш и още се чудиш
как и кога си отрязах косите?...
Моля не бързай, мрак на разсъмване!
Няколко мига трябват ми живи.
Дали звездите идват по тъмното,
за да бъдат птиците щастливи?!
© Красимира Чакърова All rights reserved.
и всичко отива..