May 1, 2020, 8:47 AM

Мрак на разсъмване 

  Poetry
669 4 13
Шепот и полет се сляха в тревите,
люлка за птици над праг майсторя́,
мостът на залез към мене превит е,
виж го ти, слънцето, пак догоря.
Кой ли с „Върти се!“ Земята ориса?
Слизаш и качваш се, все ненавреме.
От термометри животът го втриса,
и току-виж „с косата“ го вземе.
Спуснах ти стълба, нощта се катери.
Една люлка целува вятъра.
Скри се Луната – древна истерия.
Аз съм спокойна... да не повярваш. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Random works
: ??:??