Мрак на разсъмване
Шепот и полет се сляха в тревите,
люлка за птици над праг майсторя́,
мостът на залез към мене превит е,
виж го ти, слънцето, пак догоря.
Кой ли с „Върти се!“ Земята ориса?
Слизаш и качваш се, все ненавреме.
От термометри животът го втриса,
и току-виж „с косата“ го вземе.
Спуснах ти стълба, нощта се катери.
Една люлка целува вятъра.
Скри се Луната – древна истерия.
Аз съм спокойна... да не повярваш.
Ще се опитам света да не будя.
Скрит зад ушите, брокатът е ситен.
Ти ме разглеждаш и още се чудиш
как и кога си отрязах косите?...
Моля не бързай, мрак на разсъмване!
Няколко мига трябват ми живи.
Дали звездите идват по тъмното,
за да бъдат птиците щастливи?!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимира Чакърова Всички права запазени
и всичко отива..