Гладен мракът в стаята пълзи,
като хищниик дебне от ъглите.
В тъмното чаасовникът ехти
и отмерва в бавен ритъм дните.
Вятърът ридае с тъжен глас,
уморена свети и луната.
Като скитник броди в този час
в своя път високо в небесата.
А навън се чува смях и вик,
писък на изстрадана наслада.
Като след магия в кратък миг
ражда се нощта отново млада. ...