15 ene 2019, 12:42

Мракът 

  Poesía » Civil
860 3 1

Мракът

 

Гладен мракът в стаята пълзи,

като хищниик дебне от ъглите.

В тъмното чаасовникът ехти

и отмерва в бавен ритъм дните.

 

Вятърът ридае с тъжен глас,

уморена свети и луната.

Като скитник броди в този час

в своя път високо в небесата.

 

А навън се чува смях и вик,

писък на изстрадана наслада.

Като след магия в кратък миг

ражда се нощта отново млада.

 

Някъде се любят във екстаз,

другаде се пие старо вино.

Трети обяснява се на глас

свел глава пред своята любима.

 

Всичко е от черно кадифе

меко като пухена завивка.

А отвън във нощното небе

месецът намига със усмивка.

 

Спи светът под звездния воал,

само мракът става по-нахален.

В стаята те дебне изгладнял,

настървен, безмилостен, брутален!

 

14.01.2019 г.

 

 

 

© Георги Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??