Мракът

Гладен мракът в стаята пълзи,

като хищниик дебне от ъглите.

В тъмното чаасовникът ехти

и отмерва в бавен ритъм дните.

Вятърът ридае с тъжен глас,

уморена свети и луната.

Като скитник броди в този час

в своя път високо в небесата.

А навън се чува смях и вик,

писък на изстрадана наслада.

Като след магия в кратък миг

ражда се нощта отново млада.

Някъде се любят във екстаз,

другаде се пие старо вино.

Трети обяснява се на глас

свел глава пред своята любима.

Всичко е от черно кадифе

меко като пухена завивка.

А отвън във нощното небе

месецът намига със усмивка.

Спи светът под звездния воал,

само мракът става по-нахален.

В стаята те дебне изгладнял,

настървен, безмилостен, брутален!

14.01.2019 г.