Гладен мракът в стаята пълзи,
като хищниик дебне от ъглите.
В тъмното чаасовникът ехти
и отмерва в бавен ритъм дните.
Вятърът ридае с тъжен глас,
уморена свети и луната.
Като скитник броди в този час
в своя път високо в небесата.
А навън се чува смях и вик,
писък на изстрадана наслада.
Като след магия в кратък миг
ражда се нощта отново млада.
Някъде се любят във екстаз,
другаде се пие старо вино.
Трети обяснява се на глас
свел глава пред своята любима.
Всичко е от черно кадифе
меко като пухена завивка.
А отвън във нощното небе
месецът намига със усмивка.
Спи светът под звездния воал,
само мракът става по-нахален.
В стаята те дебне изгладнял,
настървен, безмилостен, брутален!
14.01.2019 г.
© Георги Иванов All rights reserved.
Виж там някои технически грешки.