Учил ли си се ти да летиш,
да нямаш почва под краката си...
И да не знаеш как да се приземиш,
че невредим, без рани, да останеш?
Ти казваш ми - не можеш да летиш
и хората не можели, не трябвало.
Ти ли ще ми забраниш...
и аз ти споделих - не трябвало!
Отдавна летя и гледам отвисоко
и струваш ми се малък ти!
Не ме съди, не гледай строго,
в живота има мравки и орли.
Но, я си представи, че разменят си ролите
и мравката като един орел,
орлите на земятa… кацнали -
презира и нарича плевел!
В живота има мравки и орли
и ти недей сега да спориш,
защото всеки може да лети!
Ще те науча и ще се пребориш!
© Александрина Георгиева Все права защищены