Jun 26, 2011, 11:36 AM

Мравки и орли

869 0 0

Учил ли си се ти да летиш,

да нямаш почва под краката си...

И да не знаеш как да се приземиш,

че невредим, без рани, да останеш?

 

Ти казваш ми - не можеш да летиш

и хората не можели, не трябвало.

Ти ли ще ми забраниш...

и аз ти споделих - не трябвало!

 

Отдавна летя и гледам отвисоко

и струваш ми се малък ти!

Не ме съди, не гледай строго,

в живота има мравки и орли.

 

Но, я си представи, че разменят си ролите

и мравката като един орел,

орлите на земятa… кацнали -

презира и нарича плевел!

 

 

В живота има мравки и орли

и ти недей сега да спориш,

защото всеки може да лети!

Ще те науча и ще се пребориш!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александрина Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...