Мравуняк
511
0
0
Бързи стъпки по паважа крив.
Тракане на множество крака.
Пъплене по коридор из лабиринта сив.
Поглед свит във висока шушкава яка.
Скоростно придвижване за време,
до и между черни точки из града,
мъкнещ всеки, собственото тежко бреме,
като малка блудна мравка, търсеща зрънца.
Ставане и изпълзяване по график,
из панела сив до престарялата кола.
Късане на нерви, псуване и свирене в трафик,
разписан навик, пулсиране в работната среда.
И колелото се завърта всяка вечер.
Моторът спира, за да тръгне сутринта.
Трескавият поглед сякаш става малко по-човечен.
Дали не вижда задушената сред сиви облаци луна?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Александър Митков Все права защищены
