Mar 29, 2017, 1:29 PM

Мравуняк

  Poetry » Civic
504 0 0

Бързи стъпки по паважа крив.

Тракане на множество крака.

Пъплене по коридор из лабиринта сив.

Поглед свит във висока шушкава яка.

 

Скоростно придвижване за време,

до и между черни точки из града,

мъкнещ всеки, собственото тежко бреме,

като малка блудна мравка, търсеща зрънца.

 

Ставане и изпълзяване по график,

из панела сив до престарялата кола.

Късане на нерви, псуване и свирене в трафик,

разписан навик, пулсиране в работната среда.

 

И колелото се завърта всяка вечер.

Моторът спира, за да тръгне сутринта.

Трескавият поглед сякаш става малко по-човечен.

Дали не вижда задушената сред сиви облаци луна?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александър Митков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...