Мравуняк
505
0
0
Бързи стъпки по паважа крив.
Тракане на множество крака.
Пъплене по коридор из лабиринта сив.
Поглед свит във висока шушкава яка.
Скоростно придвижване за време,
до и между черни точки из града,
мъкнещ всеки, собственото тежко бреме,
като малка блудна мравка, търсеща зрънца.
Ставане и изпълзяване по график,
из панела сив до престарялата кола.
Късане на нерви, псуване и свирене в трафик,
разписан навик, пулсиране в работната среда.
И колелото се завърта всяка вечер.
Моторът спира, за да тръгне сутринта.
Трескавият поглед сякаш става малко по-човечен.
Дали не вижда задушената сред сиви облаци луна?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александър Митков Всички права запазени
