28 окт. 2011 г., 20:47

Мразовита нощ

667 0 3

Плахи стъпки във нощта,

до отворена врата.

Леден вихър и тъга. 

Как да бъда в самота?

Тъжен поглед.

Смях през сълзи.

Ето, чайникът се мръщи.

Подразбира се, защо?

Липсва му едно крило.

Вдигна пара.

Полетя.

Зимата  не закъсня.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Симеон Пенчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Да, Борко, идва със смели стъпки!
    Благодаря ти!
    Лека седмица!
  • Време й е вече!
  • Благодаря ти, от сърце и душа, Мария!
    За усмивчицата, за вниманието и за разбирането!
    Радвам се, че си почувствала стихчето!
    Успех и късмет!
    Лека вечер!

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...