monilia (Симеон Пенчев) monilia (Симеон Пенчев)
10 289
28 oct 2011, 20:47

Мразовита нощ

  Poesía » Otra
671 0 3

Плахи стъпки във нощта,

до отворена врата.

Леден вихър и тъга. 

Как да бъда в самота?

Тъжен поглед.

Смях през сълзи.

Ето, чайникът се мръщи.

Подразбира се, защо?

Липсва му едно крило.

Вдигна пара.

Полетя.

Зимата  не закъсня.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Симеон Пенчев Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • monilia (Симеон Пенчев)
    monilia (Симеон Пенчев)
    Да, Борко, идва със смели стъпки!
    Благодаря ти!
    Лека седмица!
  • aborigen (Борко Бърборко)
    aborigen (Борко Бърборко)
    Време й е вече!
  • monilia (Симеон Пенчев)
    monilia (Симеон Пенчев)
    Благодаря ти, от сърце и душа, Мария!
    За усмивчицата, за вниманието и за разбирането!
    Радвам се, че си почувствала стихчето!
    Успех и късмет!
    Лека вечер!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0