Мразовита нощ

Poesía » Otra

668 0 3

Плахи стъпки във нощта,

до отворена врата.

Леден вихър и тъга.

Как да бъда в самота?

Тъжен поглед.

Смях през сълзи.

Ето, чайникът се мръщи.

Подразбира се, защо?

Липсва му едно крило.

Вдигна пара.

Полетя.

Зимата не закъсня.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

monilia (Симеон Пенчев)

Да, Борко, идва със смели стъпки!
Благодаря ти!
Лека седмица!

2011-11-14T10:22:44+02:00
aborigen (Борко Бърборко)

Време й е вече!

2011-11-11T17:48:16+02:00
monilia (Симеон Пенчев)

Благодаря ти, от сърце и душа, Мария!
За усмивчицата, за вниманието и за разбирането!
Радвам се, че си почувствала стихчето!
Успех и късмет!
Лека вечер!

2011-11-02T15:51:24+02:00

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0