28 oct 2011, 20:47

Мразовита нощ 

  Poesía » Otra
462 0 3

Плахи стъпки във нощта,

до отворена врата.

Леден вихър и тъга. 

Как да бъда в самота?

Тъжен поглед.

Смях през сълзи.

Ето, чайникът се мръщи.

Подразбира се, защо?

Липсва му едно крило.

Вдигна пара.

Полетя.

Зимата  не закъсня.

© Симеон Пенчев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Да, Борко, идва със смели стъпки!
    Благодаря ти!
    Лека седмица!
  • Време й е вече!
  • Благодаря ти, от сърце и душа, Мария!
    За усмивчицата, за вниманието и за разбирането!
    Радвам се, че си почувствала стихчето!
    Успех и късмет!
    Лека вечер!
Propuestas
: ??:??