Плахи стъпки във нощта,
до отворена врата.
Леден вихър и тъга.
Как да бъда в самота?
Тъжен поглед.
Смях през сълзи.
Ето, чайникът се мръщи.
Подразбира се, защо?
Липсва му едно крило.
Вдигна пара.
Полетя.
Зимата не закъсня.
© Симеон Пенчев All rights reserved.
Благодаря ти!
Лека седмица!