11 окт. 2012 г., 09:50

Мразя покоя!

1.8K 0 13

Ухаех на рози! Ти дори не отчете,

че под новата риза бях гола...

С онзи поглед замислен, отнесен,

бегло хвърлен, омайно отровен!

 

Колко бързо минават годините,

колко бавно живея със тебе!

Без мечти, като куче отритната,

свита в ъгъла, сякаш съм бреме!

 

А аз копнея! И мразя покоя!

Той превърща ме бавно в старица.

Искам трепет и страст! Но не моля...

Друг ще сваля от днес мойта риза!!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Рая Саварева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...