Ухаех на рози! Ти дори не отчете,
че под новата риза бях гола...
С онзи поглед замислен, отнесен,
бегло хвърлен, омайно отровен!
Колко бързо минават годините,
колко бавно живея със тебе!
Без мечти, като куче отритната,
свита в ъгъла, сякаш съм бреме!
А аз копнея! И мразя покоя!
Той превърща ме бавно в старица.
Искам трепет и страст! Но не моля...
Друг ще сваля от днес мойта риза!!