11 окт. 2012 г., 09:50

Мразя покоя!

1.8K 0 13

Ухаех на рози! Ти дори не отчете,

че под новата риза бях гола...

С онзи поглед замислен, отнесен,

бегло хвърлен, омайно отровен!

 

Колко бързо минават годините,

колко бавно живея със тебе!

Без мечти, като куче отритната,

свита в ъгъла, сякаш съм бреме!

 

А аз копнея! И мразя покоя!

Той превърща ме бавно в старица.

Искам трепет и страст! Но не моля...

Друг ще сваля от днес мойта риза!!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Рая Саварева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...