Oct 11, 2012, 9:50 AM

Мразя покоя!

  Poetry » Love
1.8K 0 13

Ухаех на рози! Ти дори не отчете,

че под новата риза бях гола...

С онзи поглед замислен, отнесен,

бегло хвърлен, омайно отровен!

 

Колко бързо минават годините,

колко бавно живея със тебе!

Без мечти, като куче отритната,

свита в ъгъла, сякаш съм бреме!

 

А аз копнея! И мразя покоя!

Той превърща ме бавно в старица.

Искам трепет и страст! Но не моля...

Друг ще сваля от днес мойта риза!!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Рая Саварева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...