Понякога съм стъклено прозрачна -
кристали с вкус на морска сол.
Така в дланта си скривам тишината.
И тя утихва в незрящата си роля.
А мислите ми - белезникав пясък,
се сипят между пръстите на бриза.
Единствено седефеният им отблясък
напомня, че съм цяла. И че дишам...
А роклята от кремав лен, сандалите,
вълните ще ги отнесат все пак.
Едва заглъхнал шепот на рапани
за теб ще ми разказва на брега. ...