Мрежи
Понякога съм стъклено прозрачна -
кристали с вкус на морска сол.
Така в дланта си скривам тишината.
И тя утихва в незрящата си роля.
А мислите ми - белезникав пясък,
се сипят между пръстите на бриза.
Единствено седефеният им отблясък
напомня, че съм цяла. И че дишам...
А роклята от кремав лен, сандалите,
вълните ще ги отнесат все пак.
Едва заглъхнал шепот на рапани
за теб ще ми разказва на брега.
Поне Нощта, разнежена Малена,
над челото ти ще посипе кехлибар.
Ще те обримчи споменът за мене
в съня ти - мрежи тънки на рибар...
© Петина Цветанова All rights reserved.
