Звън телефонен. Поредния...
Ехото, все пак кръвта ù смрази.
"Как се свиква с това, Господи?" -
тихо, на себе си, сама промълви.
Преглътна ръждивия вкус на ужаса. Вдигна...
Мъж, по точно клиент. Като всички. За нея - еднакви са.
Следват въпросите. Обичайни. И те са си все същите.
Ще е мила, забавна. Налага се... Няма как да е друга.
Жартиери, перверзен грим, ярко червилото под усмивката.
Жално вие Душата заключена. А отвън - само плът красива.
После - звън на вратата... На нейните Двери към Ада...
Дали е готова?! Не е. И сякаш в кошмарна бездна пропада... ...