Мръсни Пари! (написано с мръсна, банална, житейска ПРОЗА!)

Звън телефонен. Поредния...
Ехото, все пак кръвта ù смрази.
"Как се свиква с това, Господи?" -
тихо, на себе си, сама промълви.

Преглътна ръждивия вкус на ужаса. Вдигна...
Мъж, по точно клиент. Като всички. За нея - еднакви са.
Следват въпросите. Обичайни. И те са си все същите.
Ще е мила, забавна. Налага се... Няма как да е друга.

Жартиери, перверзен грим, ярко червилото под усмивката.
Жално вие Душата заключена. А отвън - само плът красива.
После - звън на вратата... На нейните Двери към Ада...
Дали е готова?! Не е. И сякаш в кошмарна бездна пропада...

........................... 

Диша тежко над нея, сякаш агонизира. Мокър и потен е...
Тласъци ритмични - прониква лакомо в транс. Забързва се...
Безумна мъжка похот над нея хрипти, задушава. Засилва се...
"Дано се свършва вече! Стига ти толкова. Смили се, моля те." 

Свърши се... Вече да! Но, нека сега ù плати...
Ръката ù бяла трепери. Поема уговорените, мръсни пари. 
Тръгна си, но още мириса му разгонен на леглото лежи!
О, как иска и себе си тя, с постелята заедно да изгори!

Сухи болят я очите, няма време дори за сълзи...
"Марш в банята и там, Грешнице, под душа плачи...
До сутринта трябва да имаш проклетите, мръсни пари!" 
Сърцето сгърчено, ужасено е! Но телефона вече звъни.

Някъде там, далече... И на километри оттук...
Нейната майка чака прегърбена, над болното ù дете...
Бавно напредва нощта. А гнусно и лигаво като смок...
обладава я следващия. Тресе се почти изпаднал в амок.

Но! Все някога ще дойде Утрото. И толкова ще е чисто...
Ще е загърнато в мантия от студена, гъста мъгла...
Слънцето ще целуне на Сърцето ù раните. И сигурно просто...
вълшебни струи лъчи милостиво ще измият от нея Греха!?

..........................

Звън телефонен. И пак кръвта ù смрази..
Той е отвън. Вече е на вратата Поредният мъж...
"Как се свиква с това? Как с безчувствие Душата да зарази!?" -
омерзена, отчаяна, за кой ли път тихо тя промълви...

"Жартиери, перверзен грим, греховно красива си...
Душата нека си вие отвътре! Но ти - усмихвай се!
Прости, Боже, така ми трябват проклетите грешни пари!
Няма време за молитви, за разкаяние, нито пък за сълзи!

Хайде, чакат! Отвори им. И усмихвай се, проклета да си! 
Отвън са поредния мъж похотлив. И поредните...
                            
                                        МРЪСНИ ПАРИ!" 
  



.................................................................

Отхапано със зъби, кърваво парченце от Истинския Живот е това.
Една моя фикция, от прочетена книга за съдбата на една Куртизанка е.
Може би е гадно, мръснишко, дори недодялано представено, но такъв е Животът, затова нека си остане така написано. По-правилното място за тази творба е в раздел "Гражданска", но заради описанието на полов акт, вероятно е по добре да си остане в "Еротика".

...Никога не се знае кога и как ще ни прегази безмилостно Съдбата с калните си ботуши.
Този разказ за една Паднала жена, грешница, нека напомня с ръбоватия си изказ, че дори и на най-светлите, чисти Души, може да се случи да попаднат в Ада!
Тук няма истинска Поезия, знам. Няма красиви и перфектни рими и съвършена мелодия в строфите! Авторката не е Поетеса, няма в дар Талант от Небето.
Има си само едно Сърце в гърдите горещо. И с него пише разни такива, грозновати, ръбовати и недодялани неща. Но простете ù липсата на дарование, писала го е с пламтящо като факла, експанзивно, вулканично и... безкрайно лудо Сърце!
Приемете го за мръсна Проза, банална, ако трябва нека я наречете.
Съгласна съм и имате право. Такава грозна ПРОЗА е и самия Живот понякога - лишен от изящество, поезия и красота!

E. Kamazovska