Мушицата ми малка
свободна си да разговаряш,
поискаш ли да тръгнеш - първо спри,
ти имаш дарба да прощаваш.
Не съм в теб, но близо съм,
нощта е обичайно тъмна,
не съм добре и няма сън,
почти заспах и съмна.
Пред сутринта, която дълго чаках,
си обещах да ти разкрия:
"без тебе, Стръкчо, плаках,
без теб ще се пропия"!
И бенката под долната ти устна
да стане колкото Луната,
със страст отново ще се впусна
да те целуна по устата.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ивайло Проданов Все права защищены
Благодаря за коментарите и положителните оценки !