Мушицата ми малка
свободна си да разговаряш,
поискаш ли да тръгнеш - първо спри,
ти имаш дарба да прощаваш.
Не съм в теб, но близо съм,
нощта е обичайно тъмна,
не съм добре и няма сън,
почти заспах и съмна.
Пред сутринта, която дълго чаках,
си обещах да ти разкрия:
"без тебе, Стръкчо, плаках,
без теб ще се пропия"!
И бенката под долната ти устна
да стане колкото Луната,
със страст отново ще се впусна
да те целуна по устата.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивайло Проданов Всички права запазени
Благодаря за коментарите и положителните оценки !