Муза
Загубихме се с теб в безкрая на времето,
загубихме се някъде по пътя на лунната дъга.
Ти бе първата ми муза, а друга така и не намерих.
Опитах се да те забравя,
опитах, но така и не успях.
Не ме кори за прямотата,
ти знаеш, че на сърцето не можеш
да кажеш "Забрави".
От теб далече аз избягах,
изминах много километри
и стигнах чак до океана,
но теб така и не можах да те забравя.
И мисля си, дано мечтата ти
да се е превърнала в реалност,
дано да си намерил пътя, за който
си бленувал. Дано...
© Симеонова Симеонова Все права защищены