Dec 10, 2009, 9:22 PM

Муза

  Poetry » Love
703 0 0

        Муза

 

Загубихме се с теб в безкрая на времето,

загубихме се някъде по пътя на лунната дъга.

Ти бе първата ми муза, а друга така и не намерих.

 

Опитах се да те забравя,

опитах, но така и не успях.

Не ме кори за прямотата,

ти знаеш, че на сърцето не можеш

да кажеш "Забрави".

 

От теб далече аз избягах,

изминах много километри

и стигнах чак до океана,

но теб така и не можах да те забравя.

 

И мисля си, дано мечтата ти

да се е превърнала в реалност,

дано да си намерил пътя, за който

си бленувал. Дано...  

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Симеонова Симеонова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...