10.12.2009 г., 21:22

Муза

702 0 0

        Муза

 

Загубихме се с теб в безкрая на времето,

загубихме се някъде по пътя на лунната дъга.

Ти бе първата ми муза, а друга така и не намерих.

 

Опитах се да те забравя,

опитах, но така и не успях.

Не ме кори за прямотата,

ти знаеш, че на сърцето не можеш

да кажеш "Забрави".

 

От теб далече аз избягах,

изминах много километри

и стигнах чак до океана,

но теб така и не можах да те забравя.

 

И мисля си, дано мечтата ти

да се е превърнала в реалност,

дано да си намерил пътя, за който

си бленувал. Дано...  

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Симеонова Симеонова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...