Муза...
Муза...
Той крачи с мен наяве и в съня,
душата ми привлича и оплита,
прощава ми, дори и да сгреша,
по стъпките ми пламенен се скита.
Обича ме, но кротко си мълчи,
изпива ме със поглед отдалече,
по моята безкрайност се топи,
ще ме досбъдне времето предрече.
Изпраща ми нетленна светлина,
сърцето ми във дланите си крие,
прелива се във мен сред тишина,
от мислите ми до насита пие.
Когато сме разперили крила,
сред звездното се губим като птици,
живеем по щастливи правила,
изписани във нашите зеници.
Така ще е до сетния ни час,
когато ще се слеем без остатък,
а истината скрита вътре в нас,
ще начертае пътя ни нататък.
13.08.2017г.
Елица
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елица Георгиева Все права защищены
