Муза...
Муза...
Той крачи с мен наяве и в съня,
душата ми привлича и оплита,
прощава ми, дори и да сгреша,
по стъпките ми пламенен се скита.
Обича ме, но кротко си мълчи,
изпива ме със поглед отдалече,
по моята безкрайност се топи,
ще ме досбъдне времето предрече.
Изпраща ми нетленна светлина,
сърцето ми във дланите си крие,
прелива се във мен сред тишина,
от мислите ми до насита пие.
Когато сме разперили крила,
сред звездното се губим като птици,
живеем по щастливи правила,
изписани във нашите зеници.
Така ще е до сетния ни час,
когато ще се слеем без остатък,
а истината скрита вътре в нас,
ще начертае пътя ни нататък.
13.08.2017г.
Елица
© Елица Георгиева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Кати, Албенка, благодаря ви сърдечно! Радвам се, че усетихте и съпреживяхте мислите ми! Усмихнати летни дни!
-
Красиви стихове, Елица!... Поздравявам те!
-
Красива творба!Поздравления!
-
Силви, Давид и Вики, благодаря ви приятели. Една приятелка беше написала разказче по тази тема за музите, а при мен като отговор излезе това стихче. Усмихнати летни дни от мен!
-
Браво!
-
Както винаги прекрасно! Поздрави, Ели!
-
Ефирна романтика! Щастлив полет желая!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
