Melanie (Елица Георгиева)
157 337
16.08.2017 г., 23:07 ч.

Муза... 

  Поезия » Любовна
332 4 7

Муза...

 

Той крачи с мен наяве и в съня,

душата ми привлича и оплита,

прощава ми, дори и да сгреша,

по стъпките ми пламенен се скита.

 

Обича ме, но кротко си мълчи,

изпива ме със поглед отдалече,

по моята безкрайност се топи,

ще ме досбъдне времето предрече.

 

Изпраща ми нетленна светлина,

сърцето ми във дланите си крие,

прелива се във мен сред тишина,

от мислите ми до насита пие.

 

Когато сме разперили крила,

сред звездното се губим като птици,

живеем по щастливи правила,

изписани във нашите зеници.

 

Така ще е до сетния ни час,

когато ще се слеем без остатък,

а истината скрита вътре в нас,

ще начертае пътя ни нататък.

 

13.08.2017г.

Елица

 

© Елица Георгиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Кати, Албенка, благодаря ви сърдечно! Радвам се, че усетихте и съпреживяхте мислите ми! Усмихнати летни дни!
  • Красиви стихове, Елица!... Поздравявам те!
  • Красива творба!Поздравления!
  • Силви, Давид и Вики, благодаря ви приятели. Една приятелка беше написала разказче по тази тема за музите, а при мен като отговор излезе това стихче. Усмихнати летни дни от мен!
  • Браво!
  • Както винаги прекрасно! Поздрави, Ели!
  • Ефирна романтика! Щастлив полет желая !
Предложения
: ??:??