Музика
Някъде вътре из мен тупа рефрен
и не знам как се изтръгва мелодия.
Слушам утринен шум, пулс от сърце,
чувам гласа ти, полъх гальовен.
Дневната преса във девет е музика,
хор от родени магични възторзи,
всеки в деня демиург е събуден
да композира живота колкото може.
Шум от коли, натяга машина клепачи,
млади врабци се сговарят във песен,
даже зеленият глас на липата е някой
участник в божия промисъл земен.
Пея си нещо познато, изпълвам се
и танцувам върху паважа от мисли.
Деликатно нарежда нещата надежда -
нова съм, млада, и вярвам детински.
Колко ни трябва да бъдем сияние?
Песен, мелодия, хубава мисъл?
Поздрав от тебе... птичия наниз...
Крача до бога откакто съм есенна ...
© Златина Георгиева Все права защищены