May 21, 2014, 1:01 PM

Музика

  Poetry
803 0 0

Музика

 

Някъде вътре из мен тупа рефрен

и не знам как се изтръгва мелодия.

Слушам утринен шум, пулс от сърце,

чувам гласа ти, полъх гальовен.

 

Дневната преса във девет е музика,

хор от родени магични възторзи,

всеки в деня демиург е събуден

да композира живота колкото може.

 

Шум от коли, натяга машина клепачи,

млади врабци се сговарят във песен,

даже зеленият глас на липата е някой

участник в божия промисъл земен.

 

Пея си нещо познато, изпълвам се

и танцувам върху паважа от мисли.

Деликатно нарежда нещата надежда -

нова съм, млада, и вярвам детински.

 

Колко ни трябва да бъдем сияние?

Песен, мелодия, хубава мисъл?

Поздрав от тебе... птичия наниз...

Крача до бога откакто съм есенна ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Златина Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....