Музика

Някъде вътре из мен тупа рефрен

и не знам как се изтръгва мелодия.

Слушам утринен шум, пулс от сърце,

чувам гласа ти, полъх гальовен.

Дневната преса във девет е музика,

хор от родени магични възторзи,

всеки в деня демиург е събуден

да композира живота колкото може.

Шум от коли, натяга машина клепачи,

млади врабци се сговарят във песен,

даже зеленият глас на липата е някой

участник в божия промисъл земен.

Пея си нещо познато, изпълвам се

и танцувам върху паважа от мисли.

Деликатно нарежда нещата надежда -

нова съм, млада, и вярвам детински.

Колко ни трябва да бъдем сияние?

Песен, мелодия, хубава мисъл?

Поздрав от тебе... птичия наниз...

Крача до бога откакто съм есенна ...