21 авг. 2012 г., 10:50

Музика

915 0 0

И някак си света пак изргя...

Милиони цветове, преплитащи се в една дъга. 

Усмихнати лица, трептящи сърца
и всичко това изразено чрез музиката.
Ноти, носещи се по течението на настроението..

отключват заключеното,

намират изгубеното. 

Тътен, не на изсвиреното, а на чутото.

Талант на бъдещето.


Стари хора, разхождащи се по улицата, изпълнени с живот,

сякаш тийнейджърите в тях са надали зов.
Зов за свобода на мисълта,

мисъл за любовта към света.
Свят без отронена сълза,

сладка мелодия за всяка душа.

Любов навсякъде искри и под дъждовните капки

музиката пак звучи. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Ценов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...