21.08.2012 г., 10:50

Музика

917 0 0

И някак си света пак изргя...

Милиони цветове, преплитащи се в една дъга. 

Усмихнати лица, трептящи сърца
и всичко това изразено чрез музиката.
Ноти, носещи се по течението на настроението..

отключват заключеното,

намират изгубеното. 

Тътен, не на изсвиреното, а на чутото.

Талант на бъдещето.


Стари хора, разхождащи се по улицата, изпълнени с живот,

сякаш тийнейджърите в тях са надали зов.
Зов за свобода на мисълта,

мисъл за любовта към света.
Свят без отронена сълза,

сладка мелодия за всяка душа.

Любов навсякъде искри и под дъждовните капки

музиката пак звучи. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Ценов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...