Aug 21, 2012, 10:50 AM

Музика

913 0 0

И някак си света пак изргя...

Милиони цветове, преплитащи се в една дъга. 

Усмихнати лица, трептящи сърца
и всичко това изразено чрез музиката.
Ноти, носещи се по течението на настроението..

отключват заключеното,

намират изгубеното. 

Тътен, не на изсвиреното, а на чутото.

Талант на бъдещето.


Стари хора, разхождащи се по улицата, изпълнени с живот,

сякаш тийнейджърите в тях са надали зов.
Зов за свобода на мисълта,

мисъл за любовта към света.
Свят без отронена сълза,

сладка мелодия за всяка душа.

Любов навсякъде искри и под дъждовните капки

музиката пак звучи. 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Ценов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...