И някак си света пак изргя...

Милиони цветове, преплитащи се в една дъга. 

Усмихнати лица, трептящи сърца
и всичко това изразено чрез музиката.
Ноти, носещи се по течението на настроението..

отключват заключеното,

намират изгубеното. 

Тътен, не на изсвиреното, а на чутото.

Талант на бъдещето.

Стари хора, разхождащи се по улицата, изпълнени с живот,

сякаш тийнейджърите в тях са надали зов.
Зов за свобода на мисълта,

мисъл за любовта към света.
Свят без отронена сълза,

сладка мелодия за всяка душа.

Любов навсякъде искри и под дъждовните капки

музиката пак звучи.