Най-тихият ти шепот, който
по въздуха едва трепти...
За мен не е ни стон, ни зов, а... нота!
И ми се иска да съм пианист.
Да напиша с теб безкрайна симфония
и до името си да добавя твоето в афишите,
докато обикалям града в безумна инсомния
нощем, докато кротко спят клавишите.
И няма зов подобен на острото вибрато,
което буди в мен твореца.
Вдъхновение в secco и legato,
Това си ти - божествена намеса.