10 апр. 2010 г., 12:34

Mузика

536 0 3

Най-тихият ти шепот, който

по въздуха едва трепти...

За мен не е ни стон, ни зов, а... нота!

И ми се иска да съм пианист.

 

Да напиша с теб безкрайна симфония

и до името си да добавя твоето в афишите,

докато обикалям града в безумна инсомния

нощем, докато кротко спят клавишите.

 

И няма зов подобен на острото вибрато,

което буди в мен твореца.

Вдъхновение в secco и legato,

Това си ти - божествена намеса.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Някой хрисим Някой благ Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...