Mузика

10 abr 2010, 12:34

Poesía » De amor

435 0 3

Най-тихият ти шепот, който

по въздуха едва трепти...

За мен не е ни стон, ни зов, а... нота!

И ми се иска да съм пианист.

Да напиша с теб безкрайна симфония

и до името си да добавя твоето в афишите,

докато обикалям града в безумна инсомния

нощем, докато кротко спят клавишите.

И няма зов подобен на острото вибрато,

което буди в мен твореца.

Вдъхновение в secco и legato,

Това си ти - божествена намеса.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.