10.04.2010 г., 12:34

Mузика

535 0 3

Най-тихият ти шепот, който

по въздуха едва трепти...

За мен не е ни стон, ни зов, а... нота!

И ми се иска да съм пианист.

 

Да напиша с теб безкрайна симфония

и до името си да добавя твоето в афишите,

докато обикалям града в безумна инсомния

нощем, докато кротко спят клавишите.

 

И няма зов подобен на острото вибрато,

което буди в мен твореца.

Вдъхновение в secco и legato,

Това си ти - божествена намеса.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Някой хрисим Някой благ Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...