Свиреше вечер едно голямо момче.
Под една улична лампма. Не много голяма.
От своя акордеон мелодиите сякаш тъчеше
Насред алея, в светлина от лампи обляна.
Тълпата минаваше, някои танцуваха.
Други забързано подминаваха.
Замислени бяха или се преструваха.
Най-вече децата за кратко оставаха.
И едно малко момче
до голямото бързо притичка
и вместо нещо да му рече
то плахо остави паричка.