4 нояб. 2012 г., 16:31

Музикантски живот

537 0 0

Тук седим, седим на тротоара,
свирим, пеем, пушим цигара.
Тук събирам, събирам очите.
Спират, спират мъжете, жените.

Кларинетът играе, полита.
Профучават бясно колите.
Прозвучава акордеона
и децата редят се в колона.

А китарата бясна препуска,
по цигулката лъкът се спуска.
Пеем вече няколко часа
и народът тълпи се на маси.

Тука свиря без да ми пука,
във ушите звучи тарамбука,
Тук очаквам нощта да пристигне,
тук очаквам звездите да мигнат.

Общо взето - аз и тротоара...
Аз не мога без него и мойта китара.
Тук живея, тука се радвам,
тука пиша, тука обядвам.

За закуска - топли мекици.
Музиканти за съученици,
Улицата е моят учител.
Уча много, когато се скитам.

И сезони сезоните сменят,
хората се разделят и женят.
Аз обичам живота без мяра!
Аз обичам живота-китара!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мери Съншайн Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...